Церебрална течност за гръбначен стълб

 

Търсят ги. Защото така се постъпва.

Когато държиш без ум на някого...

Дори със ясното съзнание, че са вече Горе,

а кокалите им отдавна гният, смачкани.

Озаптените от лудости дори не крият смеховката си

и заключени в безценното спокойствие,

още по-силно пристягат връзките на собствения разум. 

...Потеглям сега в тази посока.

Малцина сте, които трудно бихте продължили без мен,

но без себе си аз съвсем не мога напред да мръдна.

Именно вие не бихте искали обезчувствеността ми преживе

да продължава с тънката, права линия,

а демоните да кюртират непрекъснато абортиралата матка.

(Ще им разкажа играта, както те изиграха своята!)

Разбира се, че точно така няма да ти го кажа,

но ако се подхлъзна (ще е сама, не от чужди предадена),

не бих понесла упрека ти Горе. Мамо...

 

---

 

Кутия за скъпоценности

 

Постав? ми ги. Твоите. Винаги съм искала.

Особено тотемът за принадлежност.

И кръстът. И всичките...

Погледни ме после. Право във очите!

Както винаги, била съм до болка красива. До болка.

В очите ли казах? О, не.

Искам там, в околоочните ябълки,

които ефирно размазваше с елегантния жест

на ненаситност за смачкани от обичта ти междувеждия.

Не! Не отлепяй поглед! Продължи надолу –

до зейналата паст на устните, замрели във писък.

Въздухът носи още мириса на техния страх.

За гърлото ще се осмелиш ли да попиташ?

Как ти се харесва като бъдещо съновидение?

Атрактивно, брутално, зрелищно.

Смразяващо шоу във всичките му измерения – 

като кобра и хипнотизиращата й прегръдка.

Бъркане в собствената Кутия на Пандора...  

(Не ми говорете за любов и вселенски прошки!)

Твоето, всъщност, е благослов.

Защото сутринта ще се събудиш –

единствено с невинно главоболие,

а аз все още продължавам да съм обезглавена.

От бижута.

 

 

---

 

 

Петел, вино и питка

 

Във всяка секунда

от всичките 32 871 797 на годината

правя точно толкова кървави курбани

в чест на точно същото количество

извършени безкръвни жертвоприношения

на моята плазма.

Тогава парафирам с восък от свещите (ми) гениалността (им) –

да убиваш в името на оцеляването

е обезоръжаващо богоугодно прошение,

само където единият случай

няма нищо общо с безболезнеността

на евтаназията.

 

---

 

Изгубени в превода (на себе си)

 

От Linate до Malpensa е точно толкова,

колкото онова късичко тире между двете ни години.

Пристигнал. Пресякъл. Заминал.

След теб единствено прах и вятър.

Нищо донесъл. Взел си нищо. От вечното...

 

...С почти изчерпана кредитна карта

и няколко монети в развлачени потури

поставям стъпките си в чуждите,

оставени някога там.

Които считах за принадлежно мои.

Прекосявам цялата своя същност.

Къде съм, какво съм. Защо...

 

И няма сякаш никакво друго значение, ако успеем

в част от крачките на своето (без)времие

с последните си хапки

и в центъра на вътрешния си площад

да нахраним гълъбче с ръката си

и да ни се усмихне, макар и за микросекунда.

С цялата си обич. 

 

_________________

 

* Противостоящи летища в Милано

 

---

 

 

Любовта на амбразурата

 

            Миналото е особено създание...
            ...Ако го срещнеш без оръжие,
            по-добре побегни – 

            че неговата ръждясала пушка -
            понякога - гърми.

                         Емили Дикинсън

 

Не.

Не се промъкват.

Удрят директно в слепоочието,

макар и за ъгъла,

когато попаднеш изневиделица на тях.

Блъскат, ритат, вият, бият –

харлемски гангстери,

и семпло, прозрачно, нагло, витално

стенобойното им дуло убива.

Имат една-единствена стена.

Елементарна дума.  

Простичкото мое

Не.

 

---

 

Рапсодия в кафяво

 

Кифли.

Уханни, бухнали, топли;

студени, вкоравени, изсъхнали...

Всички сме кифли.

С една-единствена молитва на пълнежа –

когато се счупи на две обвивката

и се разтече мармалада,

само да има пред кого.

Безопасно да бъде избърсан...

И да му бъде спестено размазването

с елегантна обувка на паважа.

 

---

 

 

Високо надолу

 

Не, не ме гледай. Не така. Не смей!

Усмивката, приятелю, понякога и нищичко не означава.

Не си я виждал тази, истинската ми диващина,

когато с бръснещ полет – изтребител във таран,

пикиращо се осмелява

да изхвърли спасителните парашути

и с писъка на дива роза (наивници сме, Оскар Уайлд)

да се забива – още по-навътре,

докато звучат ехидни дитирамби,

а тя да се разплиска долу в атомна, заразна гъба.

Не, не, не искай. Не това. Недей!

Отстрелвам безмилостно със милостта си

единствено докрай пропадналите в убийствената ми,

аранжирана със самоубийствени спирали бездна.

 

---

 

 

Кап, кап, кап...

 

           И богохулно, ала без вина,
           сънувам как Исус се ражда до свинарник.

                                    Филип Кабакян

 

Исках го кажа. Тогава. После. Не успях...

От приказки езикът ми подпухва,

докато оръфляшки ръфаме

съвсем като на Празник заложената ни сърдечност.

Буквално. Плужечно. И оцеляващо.

Ах, да!

Без да забиваме собственоръчно ножа

и окапем грозно опоетизираните си душички,

но пък умеем да хрускаме хрущялите.

Човешки (каквито паднат) – свински.

Повръщам тихо окапалите Човечни оправдания. 

В чинията ми точи лиги

най-вкусната, пресветла вяра...

 

---

 

 

Сервилат за мастурбиращ Narcissus

 

говори се във кулоарите на естетските блюстители че

хранителният разтвор на изкуството

от Омир до наши дни е

кръв и сперма

(финикийските знаци във брой извинете)

само където не уточняват чии

защото технологията на някои от

произвежданите салами и тяхното сервиране

предполага освен курешките от диаманти

(разликата между тях и птичите е само в миризмата)

поглъщането им с изцъклен от оргазъм ирис

и облизване на блюдото с финес на проститутка

защото

в противен случай на консуматорите не им е позволено друго освен

да се самообесим с прашките на позахабеното ни вкусово бельо

достатъчно красиво опнато на тел

от неудовлетворени фалоси

недоклатени от собствената си перверзност

 

---

 

         Rainy Official Homepage

Copyright © 2004 - 2009 Rainy

All rights reserved.