Молитва за дъжд

 

И колкото да гледам и да се взирам
пустинното небе тежи над мен,
като безплодна лира.
Не че небето в мен е празно,
не че реките в мен са мъртви,
не че градовете в мен са неотзивчиви
и като пустинни вихри
улиците ме въртят из тях.
А защото не предвидих Сушата...
А защото хвърлях камъни
по всички изворни места...
И на вред се разпилявах
И на дребно се раздавах
без да се пестя...

Дъжд!
Дъжд няма да вали.

Не ти се вярва? Не ти се вярва?
За капчица сърцето те боли.
Но дъждът го няма,
няма го цветът на Любовта.
Но вече е време,
вече е крайно време да завали.
Само някакъв си час,
някаква си минута само
от Големия Дъжд ме дели.
Затова е този вик към облаците,
и това проклятие, и този страх.
Облаци, мечти от дъжд или от прах,
проклинам ви и ви обичам като първи грях.
Дъжд!

 

                 Изпълнител: Диана Експрес

---

Скъпа моя, скъпи мой

Аз без тебе не мога да виждам на небето безкрайното синьо
Аз без тебе не мога да сещам на водата прохладния вкус.
Щом отново намеря очите си, ще се върна при теб
Щом отново намеря сърцето си, ще се върна при теб.

И тогава ще бъда като себе си твоя,
И тогава ще бъда цял на себе си твой.

Щом отново намеря очите си, ще се върна при теб
Щом отново намеря сърцето си, ще се върна при теб. 

                        Текст: Михаил Белчев

---

Вървят ли двама

 

Вървят ли двама
на дълъг път,
и път да няма,
не ще се спрат.
Ще бродят близки
по таз земя,
ах, как не искам да съм сама.

Решат ли двама,
да дирят брод,
в тях грейва пламък
за цял живот,
той пръска искри,
скръб и тамян,
ах, как не искам да съм сама.

Делят ли двама
една съдба,
допрът ли рамо
в една борба,
ще никнат чисти
на таз земя,
ах, как не искам да съм сама

 

   Изпълнител: Мария Нейкова

 

---

Душа

 

Този град безсънен
без печал ни пръсна.
Всичко нежно,
всичко грешно
между нас виновно оглуша.
Само ти остана
в мен като камбана
да звучиш под удара, душа.

В този град бездънен
твоят вик потъна.
Колко мъдро,
колко подло
в паметта си всеки вкамени.
Но защо остана
таз душа камбана
до смъртта под всеки удар
в мен да звъни.

В този град бездънен
твоят вик потъна.
Колко мъдро,
колко подло
в паметта си всеки вкамени.
Но защо остана
таз душа камбана
до смъртта под всеки удар
в мен да звъни.

Но защо остана
таз душа камбана
до смъртта под всеки удар
в мен да звъни.

 

             Изпълнител: Диана Експрес

 

---

 

Не остарявай любов

 

Не остарявай , любов ,
във телата ни топли и слети .
Ах , неуверена нежност
още в очите ни свети .
И подозрително блясват щпаги
от минали страсти -
звън на решителна битка
за невъзможното щастие .

Не остарявай , любов ,
толкова страшна и дълга .
Опроверганото време
ляга унило на хълбок .
Нека все тъй да гризеш
на надеждата острия залък .
Късно е вече да спреш ,
рано е да се прощаваш .

Не остарявай , любов ,
чуваш ли , много те моля .
Кой те гримира така
в тази изтъркана роля ?
Кой в този смешен костюм
глупаво те е облякъл ?
Всичко е само игра ,
всичко е само спектакъл .

Не остарявай , любов ,
ето завесата пада .
Кратък поклон и тръгни -
гола , нахална и млада .
С нокти и зъби до край -
своята чест отстоявай .
Не остарявай , любов ,
моля те , не остарявай.

 

    Изпълнител: Михаил Белчев

 

---

*** 

Във неделя сред делници сиви

със една непонятна умора

малко тъжни и малко щастливи

се завръщат безпътните хора.

 

Не от път, от дърво се завръщат

в първобитния опит за полет,

като видят, че долу е същото,

те, безпътните хора, се молят.

 

И не на Бога всесилен - на нещо,

дето само във тях съществува,

само в тях и навярно е смешно,

но безпътните хора сънуват.

 

И съвсем като всички го правят

и си спомнят безпътните още

как един истински дявол

обърка живота им снощи.

 

Как насън, без да искат, за малко,

са се влюбили уж по погрешка,

а неделята казва им – жалко!

а утрото гледа с насмешка.

 

А неделята тайно си мисли –

вий, безпътните хора, сте луди

щом не чувате силния писък

как шептенето тихо ви буди.

 

И къде през съня без посока

през дървото прокарахте жици

.....да, жици!

А вие пропуснахте срока да сте земни

останахте птици...

 

А безпътните леко намигат

на въпроса ми ням във очите,

и си спомням за някоя книга,

и си спомням за думите скрити.

 

За безпътните малък, тъжен спомен

и дяволски пътен,

някой е искал за тях да напише,

но разбрал, че и той е безпътен...

 

                      Неизвестен автор

---

Неразделни

Стройна се Калина вие над брегът усамотени,
кичест Явор клони сплита в нейни вейчици зелени.

Уморен, под тях на сянка аз отбих се да почина,
и така ми тайната си повери сама Калина -

с шепота на плахи листи, шепот сладък и тъжовен:
"Някога си бях девойка аз на тоя свят лъжовен.

Грееше ме драголюбно ясно слънце от небето,
ах, но друго слънце мене вече грееше в сърцето!

И не грееше туй слънце от високо, от далеко -
грееше ме, гледаше ме от съседски двор напреко.

Гледаше ме сутрин, вечер Иво там от бели двори
и тъжовна аз го слушах, той да пее и говори:

"Първо либе, първа севдо, не копней, недей се вайка,
че каил за нас не стават моя татко, твойта майка.

Верни думи, верна обич, има ли за тях развала?
За сърцата що се любят и смъртта не е раздяла."

Думите му бяха сладки - бяха мъките горчиви -
писано било та ние да се не сбереме живи...

Привечер веднъж се връщах с бели менци от чешмата
и навалица заварих да се трупа от махлата,

тъкмо пред високи порти, там на Ивовите двори, -
"Клетника - дочух между им да се шушне и говори: -

право се убол в сърцето - ножчето му още тамо!"
Аз изтръпнах и изпуснах бели медници от рамо.

През навалицата виком полетях и се промъкнах,
видях Ива, видях кърви... и не сетих как измъкнах

остро ножче из сърце му и в сърцето си забих го,
върху Ива мъртва паднах и в прегръдки си обвих го...

Нек' сега ни се нарадват, мене майка, нему татко:
мъртви ние пак се любим и смъртта за нас е сладка!

Не в черковний двор зариха на любовта двете жъртви -
тамо ровят само тия, дето истински са мъртви -

а погребаха ни тука, на брегът край таз долина...
Той израстна кичест Явор, а до него аз Калина; -

той ме е прегърнал с клони, аз съм в него вейки свряла,
За сърцата що се любят и смъртта не е раздяла..."

Дълго аз стоях и слушах, там под сянката унесен,
и това що чух, изпях го в тази моя тъжна песен. 

                            текст: Пенчо Славейков

---

Ако те има 

Ако те има теб на този свят,

ще има птици в пустото небе.

Ако те има теб на този свят,

ще има лодка в тъмното море.

Ако те има теб на този свят,

ще има огън и в студени дни.

Ако те има теб. . .

 

Ако те няма теб на този свят,

сърцето ми ще бъде хляб за птиците.

Ако те няма теб на този свят,

очите ми ще бъдат мъртви за любов.

Ако те няма теб на този свят,

от своята душа ще те създам завинаги.

Ако те няма, теб. . .

 

Този свят е нежен за двама,

този свят е тесен за сам.

Верността е солта на живота,

подлостта е черния срам.

 

            текст:  Иля Велчев

 

---

 

Когато отиваш там при другия

 

Когато отиваш там при другия,
ти тръгвай спокойно, както правиш всеки ден.
Когато отиваш да купуваш,
спокойно излизай, така е по-добре за мен.

А после върви, върви, върви,

при него иди, иди, иди,
не искам да знам къде си ти,
макар, че боли.
И пак ме лъжи, лъжи, лъжи,

когато останем с теб сами,
когато се връщаш чак в зори

с тъжни очи.

Когато си вече там, там при другия,
недей да го лъжеш, че ти обичаш само мен,
защото за него, аз съм другия,
при който ще можеш, да се върнеш някой ден.

А ти си мисли, мисли, мисли,

за него за мен, мисли, мисли,

и как ще се връщаш, пак в зори,

а аз ще мълча.
А после върви, върви, върви,
при него иди, иди, иди,
не искам да знам къде си ти,

макар че боли.

Когато се връщаш там от другия ,

върни се спокойно, както правиш всеки ден,
така ще повярвам в заблудата,

че тя е последна  и пак щастлива ще си с мен.

Ти пак излизаш, само недей се обръща -  

все едно, вече всичко разбрах.
Аз съм чужда радост прегръщал
и съм плакал заради чуждия смях.

 

           Изпълнител: Емил Димитров

 

---

 

Стари мой приятелю

 

Стари мой приятелю чуй годините.
Всеки има своя дом и свойто рамо.
Всеки има своя път и свойта съвест.
Виж децата ни - колко са пораснали.

Не, недей да ми припомняш!
Не, недей да ме поглеждаш!
Тъй отчаяно и нежно -не!

Както преди.
Моля те не ме докосвай!
Моля те не ме целувай!
Тъй погубващо и страстно - не!

Както преди.

Стари мой приятелю чуй годините.
Всеки има своя миг - единствен миг.
Всеки има своя сън - несбъднат сън.
Виж очите ни - колко уморени са.

 

           Изпълнител: Лили Иванова

 

---

 

Вън вали

 

Ти си тук тази нощ,
ти се върна, говори,
нека бъдем само ний,
не ревнувай, разкажи.

Нека бъдем сами,
нека вън да вали,
нека бъде така както искаш.
Ти си тъжна сега
аз разбирам това
довери се на мен разкажи.

Вън вали цяла нощ
и ще съмне без любов
ти обичаш, обичаш, обичаш...пак ли тъй
пак ли силно както преди.

Ти си слаба, нали?
Ти си само жена,
ти не знаеш това,
но ти сгреши.
Ти не знаеш това,
аз се ожених -  прости!
Ти не знаеш това,
вън вали!

 

   Изпълнител: Емил Димитров

 

---

 

Искам те

 

Искам те, забързана сред хората.
Искам те във миг на съзерцание.
Искам те, отпусната в умората.
Искам те, събудена в зори.

Искам те, когато съм с приятели.
Искам те в трептяща тишина.
Искам те, загледана в очите ти.
Искам те, когато си далеч.

Болка е, когато ме докосваш.
Лудост е, когато съм сама.
Силна съм, когато ме обичаш.
Търся те във всичко на света

 

              текст:Маня Иванова

 

---

Само тази нощ

 

Само тази нощ искам да съм с тебе!
Само тази нощ искам да те гледам!
После замини в своята Родина -
и не ми пиши като сън преминал.
Ще те помнят моите очи...

Само тази нощ искам да сме двама.
Само тази нощ искам да се радва.
Не забравяй ти,че съм те обичал -
теб и песента в тази нощ,красива.
И не спомняй си с тъга!

Ти отлетя със песента,
но ми остави Любовта!
Ти отлетя във есента -
като лист отронен!

Но тази нощ,но тази нощ -
когато бяхме само двама.
Да,тази нощ! Да,тази нощ -
Аз няма да забравя!

Само тази нощ искам да съм с тебе!
Само тази нощ искам да те гледам!
Не забравяй ти,че съм те обичал -
теб и песента в тази нощ,красива.
И не спомняй си с тъга!

Но песента,която пях
морето тихо я разлива.
Звучи тя в моята душа и не си отива.
Ти отлетя със песента,
но ми остави Любовта.
Ти отлетя във есента като лист отронен.

Само тази нощ!
Само тази нощ!

 

         Изпълнител: Емил Димитров

 

---

 

Адаптация

 

Не си отивай,

ще ми бъде тъжно
без твоите ръце.
Не си отивай,
ще ми бъде тъжно
без твоите единствени
ръце.
Не си отивай,
аз ще ти направя
най-страшното признание.
Под мостовете
не шумят реки,
когато ти не си със мен.
Пристанищата
са най-мръсно доказателство
за липса на море,
когато теб те няма.
Не си отивай.

     текст: Иван Пейчев

 

---

 

Нора

 

Сцената разтвори два клепача,

сцената ме лъхна с хладина -

между мъртвите декори тихо плаче

с истински сълзи една жена.

 

Нора, Нора, моя малка Нора,

избърши зелените очи...

Тук ни гледат толкоз чужди хора,

о, не бива, скъпа, не плачи!

 

Доктора не ще се върне вече

да потропа с дървения крак,

и да каже “Мисис, мисис, добър вечер!

Аз дойдох да се постопля пак...”

 

И да те помилва с две големи,

болни разтреперани ръце.

Огънче за пурата да вземе,

огънчето в твоето сърце...

 

Нора, Нора, моя малка Нора,

изгори последните писма!

По земята има толкоз куци хора,

дето нямат огън у дома...

 

Те на теб не ще ти сторят нищо,

те са всъщност винаги добри,

но щом спрат пред чуждото огнище,

то престава вечно да гори...

 

Аз си тръгвам и пиян залисан,

драмата в душата ми звучи...

А в гримьорната една актриса чака,

чака със разплакани очи...

 

Нора, моя малка Нора...

 

      изпълнител: Емил Димитров

 

---

Сбогом, моя любов  

Ти тръгваш със дъжда‚
пуст е с теб дома,
аз не плача.

Ти болка и тъга
в мене остани, в моя живот.
Към пропаст сякаш вървя
и нежна смърт от любов зова ...

Сбогом моя любов
чуй викам след теб.
Сбогом моя любов
аз не плача.

Вече нямам сълзи‚
пада само дъжда‚
сбогом моя любов‚
аз не плача ...

Сбогом моя любов единствена.
В моя живот
към пропаст сякаш вървя
и нежна смърт от любов зова ...

Сбогом моя любов‚
чуй ме викам след теб‚
сбогом моя любов
аз не плача.

Вече нямам сълзи‚
пада само дъжда‚
сбогом моя любов‚
аз не плача ...

 

   Изпълнител: Васил Найденов

 

---

 

Самота

Всяка твоя болка
преживях и аз до теб.
Всяка твоя радост
грееше във мен.
Твоя сянка бях,
но разбрах едва сега,
щом вратата хлопна,
колко съм сама.

Всяка твоя мисъл
аз разбирах и мълчах,
ала днес, че си отиваш,
да усетя не успях.
Твоя сянка бях,
но разбрах едва сега,
щом вратата хлопна,
колко съм сама.

Бях щастлива с теб,
живях за теб и дишах с теб.
Всяка твоя стъпка
за мен бе тих вълшебен звук
в съня.
Днес къде си ти
не знае никой и не казва.
Питах ветровете,
дали са срещали в света
един човек на път,
един човек без дом.

 

         текст: Михаил Белчев

 

---

 

Липсваш ми

 

Лятна любов, уж на шега
на'ште длани събра
и ни увлече така,
в една красива игра.

Лятна любов, мила игра
свърша с първия мраз,
и се превръща в следа,
дълбока нейде във нас.
Замина твоя влак,
покри земята сняг,
но все по-силно осъзнавам
как ми липсваш...

Липсваш ми, във ледените утрини,
липсваш ми, и вечер край огнището.
Липсваш ми, в забързаните делници,
липсваш ми, в усмихнатите празници...

липсваш ми ...

 

            Изпълнител: Сигнал

 

---

Червена шапчица

 

Мътни са сълзите,
сякаш от мастика.
Пълнят ми очите,
пътя си не виждам

Ходя без да спирам,
никъде не стигам.
Нищо не намирам,
никого не искам.

Аз ли съм - не съм ли,
на ръка си гледам.
Пътя си не виждам,
бягам и се връщам.
Все една и съща -
Шапката червена,
А душата черна.

     Изпълнител: Десислава Добрева

 

---

Мой свят

 

И отново стоя на брега на реката
и загледал водата замислен мълча.
Тишина и мъгла бавно скапват душата,
младостта отминава както всяка мечта.

И макар че от кал сме направени, Господи,
аз не искам във кал да прекарам живота си.
И не искам тъй ням да стоя край брега
да очаквам промяна и все да мълча.

Как искам да живея в един различен свят!
Не, не ми казвай, че греша - не ме дърпай назад!
Моят път не е твоя, нека сам да вървя!
Нека с риск да пропадна, поне за миг полетя!

Моят свят не е твоя, искам сам да вървя!
Но преди да пропадна, поне за миг да полетя!

 

              Изпълнител: Кирил Маричков

---

Не така

 

Не така -
без сълза през рамо,
без последен поглед за раздяла.
Ти нали знаеш, че боли
и че всичко свършва,
но не така, не така…
Любовта е стих, безкрай
нашепващ нещо свято,
и остава тя във нас завинаги!
Любовта и времето
не спират нито миг,
само ние с тебе
вече ще сме други…
Не така -
без една сълза през рамо.
Зная, че е време за раздяла,
но нека тя бъде като обичта -
силна и горчива,
а не така,
не така...

 

        Изпълнител: ФСБ

 

---

Да те жадувам

 

Да те жадувам аз , да те жадувам,
а ти все повече да се отдалечаваш.
И аз все повече да съм виновен -
това е толкова недопустимо.

Защото ти, все пак ще ме помилваш,
главата ми ще падне на гърдите ти -
ще се стопят китарите,

ще се стопят китарите,

защото аз не съм готов да те загубя
като ключе от пощенска кутия -
не съм готов,

не съм готов...

...все пак ще ме помилваш,
главата ми ще падне на гърдите ти -
ще се стопят китарите,
защото аз не съм готов да те загубя
като ключе от пощенска кутия -
не съм готов,

не съм готов...

 

        Изпълнител: Сигнал

 

---

Моля се

 

Разкъсах и последната си рокля,
та ти сега да не умреш от студ.
Завих те и затичх по земята
с крясък луд, с крясък луд.

И мислех си, че ти ще ме догониш
с петна от кръв по своите нозе,
а ти остана някъде далече
с две ръце, с две ръце.

Моля се аз Бог да е с нас,
моля се аз, моя любов.

А аз не смеех нищо да ти кажа,
останах си да зъзна до зори,
когато ти се втурна да докажеш,
че летиш, че летиш.

Ръцете ми, опрени на стената,
крила не ставаха и аз открих,
че никой на света не ме е чакал
както ти, както ти.

 

   Изпълнители: Васил Найденов и Силвия Кацарова

---

В друго време  

Как да си взема сбогом със тебе,
писма не стигат, там където днес си ти.
Ти имаш време, аз само спомен
Ще те намеря, чуй китарата звъни

Ден след ден, беше близо ти бе до мен
миг след миг, днес часовника пак върви
Спомени .. с тях съм сега богат
Чакай ме, в друго време, в друг свят

Как да си взема сбогом със тебе
писма не стигат, там където днес си ти

Може би, песента ми към теб лети,
Чуваш ли, как китарата пак звъни
Виждам те в звездите над всеки град
Чакай ме, в друго време, в друг свят

Ще те намеря, ще те намеря, ще те намеря
В друго време, в друг свят

 

                Изпълнител: Сигнал

---

 

Капка от любов

 

Не казвай никога,
ако загубиш бързо любовта,
че тя била е захар във вода,
затова била виновна тя.

Не казвай никога,
ако загубиш пак сълза,
че паднала е от лицето тя
и във очите ти стояла там сама.

Защото знай, че дълго чакала е зов
да стигне до сърцето като капка от любов.

И когато сам останеш питай тази капка от любов
защо далече бяга пак от тебе капката любов
Дали е просто сън или реална капка от любов
или безбройни грешки, скриващи се в капката любов

Но видиш ли веднъж
във огледалото проливен дъжд
и всичко пак потъва в кал,
пак грешно си живял.

Обичаш силно, неразбрал,
че самотата си избираш сам
и търсиш топлина назад
във студения ти свят.

Пороят те прегръща с ледено сърце,
а капките горещи събираш със ръце.

И когато сам останеш питай тези капки от любов
защо далече бягат пак от тебе капките любов
Дали са просто сън или реални капки от любов
или безбройни грешки, скриващи се в капките любов

Капките с любов...

 

               Изпълнител: Атлас

 

---

Ти

 

Ти си вечна тайна забравена
в мен те виждам
Ти си тиха лудост избавена
Ти си мисъл притихнала
болиш в мене
Ти си нова сила изпиваш ме

Търся те.
Искам в мен да те открия.
Къде си ти?

Ти си скрита тъга
и плачеш в мен
кажи ми че ще те има.
Ти не идваш сама
и носиш ноща
кажи ми че ще те има.

Ти пустинен огън от залези
в мен пресъхваш
Ти път неизминат по теб вървя
Ти си вечна сянка в моя ден над мен прелиташ
ти си бряг последен достигам те.

Търся те.
Искам в мен да те открия.
Къде си ти?

      Изпълнител: Нина Николина

 

---

Миг от приказка

 

Аз отново съм пред теб, пак облян от светлина -
на сцента, за миг поне, имам всичко на света.
Гледам твоите очи - вечно търсят своя принц -
тайно с поглед ме следиш - какво ли търсиш?

Защо не питаш съм аз, на сцената щом падне мрак
ще видиш принца-просяк отстрани.
Нима не знаеш, че това е само миг от приказка,
която ти сама си сътвори.

Много думи разпилях, късах струните със смях,
падах, плаках и летях в твоя приказен свят.
Бавно утихва вечерта - последни акорди, тишина.
Ти оставш пак сама - търсиш своя принц.

Защо не питаш съм аз, на сцената щом падне мрак
ще видиш принца-просяк отстрани.
Нима не знаеш, че това е само миг от приказка,
която ти сама си сътвори.

Но всяка приказка си има своя край -
изтривам своя грим и изчезва твоя принц сега.

Защо не питаш съм аз, на сцената щом падне мрак
ще видиш принца-просяк отстрани.
Вече знаеш, че това е само миг от приказка,
която ти сама си сътвори.

 

                   Изпълнител: Фанданго

 

---

 

Някой друг

 

Не, не съм това, което ти
си видяла в мен или не си.
Аз съм някой друг, а не това.
В твоите очи се вижда как
някой като мен те иска пак.
Аз съм някой друг, а не това.

Някой друг, идва да те вземе.
Някой друг, по-добър от мене.
Някой друг, но какъвто аз не съм.
Някой друг, който те обича,
Някой друг, той на мен прилича.
Някой друг, но какъвто аз не съм.

Някой тази нощ при теб е бил,
С капчици екстаз те е покрил.
Аз съм някой друг, а не това.
С някой раздели ти своя сън.
Можех да съм аз, ала не съм.
Аз съм някой друг, а не това.

 

   Изпълнители: Стоян Михалев и Виктор

---

Хиперсоник

 

Сива мъгла се вие
и ме мяркаш едва,
голи блясъци виждаш -
това е мойта следа

Жаден демон излиза
и се вплита в плътта,
дива сила навлиза
влажни и мокри тела

Аз ще се вмъкна в теб,
ще разбъркам в теб,
ще разхвърлям душата ти аз,
ще се влея във теб,
ще кипя във теб,
ще взривя покоя ти

Поглед в теб ще впия,
ще разтворя криле
мисълта ти се стича
и облива ме

 

    Изпълнител: Йоанна

---

Обсебен

Тишината е твоето име на ум,
всеки облак носи твоя парфюм.
Всички влакове водят в твоя тунел
през трупа си все към теб съм поел.

Търся, влача се, денонощен и блед,
всяко вдишване е квадратче към теб.
И на всякъде тъкмо тук си била,
и зад ъгъла си се скрила едва.

Как да те спра - нямам ръце,
нямам лице,някой го взе...
но ще простя целия ад,
целия свят - някой го взе...

Ти си хаоса в мен, дупка от куршум
ти, плод развален, бял космичен шум
ти, град затъмнен, полъх от парфюм
и смях в тъжен ден, плод на болен ум.

Черни истини в мойто тяло пълзят,
всички изтрели се извиват назад.
Любовта ми е озаряла трева,
заразена плът-тумор в мойта глава. 

                   Изпълнител: Стенли

---

 

Спасение

 

Приятелю, прости ми, отивам си сега,
Не намерих сили аз да спра.
Ти казваше, аз помня,
Тогава не повярвах,
Че изходът съвсем не е това.

Защо не светят пак звездите,
Защо и слънцето угасна...

Аз изгубих всичко докрай,
остана моята душа,
Аз не искам нищо сега,
само нея да спася.

Виж сега умирам,
за друго нямам сили,
Отровата реши съдбата ми.
Ти казваше, аз помня,
Тогава не повярвах,
Че изходът съвсем не е това.

На раздяла ви целувам,
И моля аз, простете мойта грешка...

Чуйте ме, аз моля,
чуйте ме за миг поне,
Не погубвайте живота,
даже пътят ми да спре.

 

        Изпълнител: БТР

 

---

 

Черната овца

 

Бавно ни залива морето
от сиви, тягостни дни.
Умът не слуша сърцето,
а вечно смята и бди.

Падаме в калта,
затъваме до шия в нея.
Виновни търсим за да успеем,
невинни във калта да заспим.

Хората сега са глупави стада,
водещи борба за власт и за трева.
Стискайки зъби подават си ръка -
не, аз не мога да спя сега.

Аз сам си избрах тази съдба - вечната черна овца.
Аз сам си избрах тази съдба - вечната черна овца.

Всяка глупост има си време
да стане малка правда дори,
щом овчарят може да дреме,
а стадото да точи зъби.

Злото ви поглъща с грозната си паст -
Никой не посмя да чуе моя глас.
Браните с рогца жалката си власт,
не, аз не мога да съм като вас.

Аз сам си избрах тази съдба - вечната черна овца.
Аз сам си избрах тази съдба - вечната черна овца.

Слушах ви така до сетния си час,
никой не посмя да чуе моя глас.
Черен съм сега и в профил и в анфас
не, аз не мога да съм като вас.

Аз сам си избрах тази съдба - вечната черна овца.
Аз сам си избрах тази съдба - вечната черна овца.

                       Изпълнител: Ахат

---

                           Rainy Official Homepage

 

Copyright © 2004 - 2008 Rainy

All rights reserved.