Къщата не е същата, откакто ти си тръгна–Henry Normal

 

Къщата не е същата, откакто ти си тръгна.
Печката е ядосана - тя ме обвинява.
Телевизорът отчаяно се опитва да изглежда зает,
но постоянно го хващам как се взира през прозореца.
Миялната отново се самосъжалява -
тя просто седи и повтаря:
"Какъв е смисълът, какъв е смисълът?"
Завесите броят дните и отказват да разговарят с мен.
Мисля, че любимият ти фотьойл е мъртъв.
Само чайникът се опитва да ме утеши,
но ти знаеш колко го бива в тия работи.
Още не съм казал на фикуса -
той си мисли, че все още си на почивка.
Липсваш на банята.
Ние с нея рядко се виждаме тези дни -
тя още не може да повярва,
че не я взе със себе си.
Спалнята дори не иска да ме погледне.
Откакто ти си тръгна, тя е затворила очи
и всичко, което прави е да спи,
припомняйки си добрите стари времена.
Опитва се да се изгуби в сънищата
и като че ли това й помага да го понесе по-лесно,
но нощем чувам възглавниците,
които ридаят в завивките.

 

---

 

Партито, на което ти не беше поканен... - Henry Normal

 

...беше като никое друго преди.
Какво парти.
Какво парти.
Всички бяха там.
Естествено, всички освен теб.
Беше невероятно.
Жестоко.
Няма да повярваш какво точно се случи.
Имам предвид, че ако не си бил на това парти,
ти просто не знаеш какво точно значи ПАРТИ.
Какво парти.
Просто не можеш да си представиш парти като това.
Няма да има такова никога вече.
Все още всички говорят за него.
Естествено, всички освен теб.
Такова парти може да преобърне живота ти.
Имам предвид, че всяко друго парти
е пълна скука в сравнение със това.
Имам предвид, че съм бил на партита с главно П,
но това беше парти с главно ПАРТИ,
разбираш ли?
Всъщност е ясно, че не разбираш.
Такова парти се случва веднъж в живота.
И после всички го помнят до края на дните си.
Естествено, всички освен теб.

 

---

 

Ти и твоите странни навици - Роджер Макгъф

 

все по-често напоследък
посягаш към своята чанта
онази, която ти подарих преди
няколко коледи

и вадиш чифт мъртви котки
одрани и лъскави
като опакото на език
или стари левкопласти
налепени с буболечки
които хвърляш в очите ми
и се смееш жестоко
защо?
независимо от това, че остаряхме
заедно
и моите целувки са малко повече от
функционални
аз все още те обичам
теб и твоите странни навици

 

---

 

комарджии сме всички - Чарлз Буковски

 

понякога се измъкваш сутрин от леглото и си мислиш,
няма да го направя, но вътрешно се смееш
като си спомниш колко пъти си се чувствал така и
отиваш до банята, правиш си тоалета, гледаш това лице
в огледалото, о Боже, о Боже, о Боже, но сресваш косата си така или иначе,
обличаш си дрехите за улицата, храниш котките, донасяш
вестника на ужаса, слагаш го на масичката за кафе, целуваш
жена си за довиждане и после връщаш колата обратно в самия живот,
както милиони други и ти излизаш на арената още веднъж.

на магистралата си и се провираш през трафика
движиш се напред към нещо и напред към нищо в крайна сметка, когато пускаш
радиото и получаваш Моцарт, което е нещо и ти някак си
ще се справиш с бавните дни и заетите дни и скучните
дни и омразните дни и редките дни, всички те толкова възхитителни
и толкова разочароващи, защото
всички ние така си приличаме и сме така различни.

намираш разклона, шофираш през най-опасната
част от града, чувстваш се за миг прекрасно докато Моцарт
напипва пътя към мозъка ти и се спуска надолу по твоите кости и
излиза през обувките.

беше безпощадна битка, която си заслужаваше
докато всички шофираме по пътя
и залагаме на новия ден.

 

---

  

Сам с всички - Чарлз Буковски

 

плътта покрива костите
и те правят съзнанието
някъде там и
понякога и душата
и жените чупят
вази в стените
а мъжете пият твърде
много
и никой не намира
любовта си
но продължава
да търси
пълзейки в и от
леглата.
плътта покрива
костите и
плътта търси
повече от
плът.

няма никакъв шанс
изобщо:
всички сме приклещени
от съдбата
на самотници.

никой няма да намери
любовта си.

градът се пълни с боклук
дворовете с наркомани се пълнят
домовете за луди се пълнят
гробищата се пълнят

нищо друго не се
пълни

 

---

 

обувки - Чарлз Буковски

 

когато си млад
чифт
дамски
обувки с високи токчета
седящи
самички
в килера
могат да ти подпалят
костите;
когато си стар
са само
чифт обувки
без
никой
в тях
и
е
същото

 

---

 

Аз съм Никоя - Емили Дикинсън

 

Аз съм Никоя! Ти кой си?
Ти също ли си Никой?
Тогава сме си двойка!
Не казвай! Те ще разгласят - ти знаеш!

Колко скучно е да бъдеш Някой!
Колко публично е - като жаба -
да повтаряш как се казваш - цял юни -
пред възхитено блато!

 

---

 

Чарлз Буковски

 

извън прегръдките на една любов
и в прегръдките на една друга

бях спасен от умиране на кръста
от една дама която пуши трева
пише песни и разкази
и е по-мила от предишната,
много много по-мила
и сексът е пак толкова добър може би по-добър.

приятно е да да бъдеш разпнат на кръста и оставен там,
много по-приятно е да забравиш една любов която не е
успяла
както всяка любов
накрая
не успява…

много по-приятно е да правиш любов
покрай брега в Дел Мар
в стая 42 и после
седейки в леглото
да пиеш добро вино, да говориш да докосваш
да пушиш

да слушаш вълните…

умирал съм твърде много пъти
мислейки и чакайки, чакайки
в една стая
загледан в един напукан таван
в очакване на телефона, писмо, почукване, звук
подивявайки отвътре
докато тя танцуваше с непознати в нощни клубове…

извън прегръдките на една любов
и в прегръдките на друга

не е приятно да умреш на кръста
много по-приятно е да чуеш името си прошепнато в
тъмното.

 

---

 

Mъжът на Жената– Чарлз Буковски

мечтата на една жена
е мъж с неокосмени гърди,
малко потен
като цяло чист,
с не много къса
с не много дълга коса,
небрежен
и с брада
на най-малко три дни,
с избелели дънки
и дъх на малц,
едно към едно и половина на килограми
и по-висок,
определено по-висок от нея,
достатъчно умен, за да я боготвори
достатъчно красноречив, за да я ухажва
достатъчно забавен без да й разказва мръсни вицове-
даже не е необходимо да я забавлява,
важното е да чука
прилично вулгарен,
достатъчно циничен
малко мръсник, много луд
с белег на лявата вежда и на десния хълбок.
той няма да остане
той ще я завлече някъде за известно време
ще чука и ще лиже
и пак ще чука
и пак ще лиже
ще спи малко и ще я буди, за да я чука
ще яде всеки ден бъркани яйца с масло, малко lettuce и домати
и много, обилно много магданоз и бадеми,
за да чука още и още
и няма да мие чинии - ще ги изхвърля
той няма да пие бира, за да не му пада...
той също така няма да й остави бебе за спомен
ще я остави пред дома й.
а на нея й остава да си купи ново бельо
за под вмирисания му на цигари и пот и уиски и пушек
пуловер
и да мастурбира...

 

---

 

Жената на Мъжа – Чарлз Буковски

мечтата на един мъж
е курва със златен зъб
и жартиери
напарфюмирана
с изкуствени мигли
грим
обеци
светло розови пликчета
саламен дъх
високи токове
дълги чорапи с много малка
бримка от задната страна на левия,
малко пълничка,
малко пияна,
малко глупава и малко луда
която не разказва мръсни вицове
и има три пъпки на гърба си
и се преструва че харесва симфонична музика
и която ще остане седмица
ще мие съдовете и готви и чука и духа
ще почисти кухненския под
и няма да показва снимки на децата си
и да говори за нейния екс-съпруг или съпруг
или къде е учила или къде се е родила
или защо е влязла в затвора последния път
или в кого е влюбена,
само една седмица ще остане
само една седмица
ще свърши работата си и ще си иде
и никога няма да се върне
обратно
за тази обеца върху шкафчето.

 

---

 

до ада и обратно – Чарлз Буковски

казват,
че адът е претъпкан
и все пак,
когато си в ада,
винаги си сам.

и не можеш да кажеш
на никой,
че си в ада
защото
ще те помислят
за луд.

да си луд
е да си в ада
и да си нормален -
също.

тези които се връщат от ада
не говорят
за това
и вече нищо
не ги притеснява.
неща като
глад,
престой в затвора,
потрошена кола
или
дори
самата
идея
за смъртта.

когато ги попиташ
"как е хавата?"
те винаги отговарят -
"бива, добре е..."

ако си бил в ада
и си се върнал,
това е достатъчно, това е
най-великото удовлетворение
познато на човек.

ако си бил в ада
и си се върнал,
вече не поглеждаш назад
когато пода
изскърца
зад теб
и слънцето изгрее
посред нощ.
неща като
очите на мишка
или стара гума
забравена на празен паркинг
могат да те накарат
да се усмихнеш.

ако си бил в ада
и си се върнал.

 

---

 

нямаме пари скъпа, но имаме дъжд – Чарлз Буковски

наречи го парников ефект или както пожелаеш
но просто вече не вали както по-рано.
особено си спомням дъждовете от
времето на депресията.
нямаше никакви пари но имаше
дъжд в изобилие.
не валеше само една нощ или
един ден,
ВАЛЕШЕ 7 дни и 7
нощи
и в лос Анджелис уличната канализация
не беше направена да понесе толкова много
вода
дъждът валеше ПОРОЕН и
ПОДЪЛ и
НЕПРЕСТАВАЩ
СЛУШАХМЕ как барабани по
покривите и по земята
водопади от дъжд се стичаха
от покривите
имаше и ГРАДУШКА
големи ЛЕДЕНИ ТОПЧЕТА
бомбардираха
експлодираха разбивайки се в разни неща
и дъждът
просто не
СПИРАШЕ
и покривите протичаха –
купички
готварски тенджери
бяха поставяни навсякъде;
водата капеше в тях шумна
и трябваше да бъдат изпразвани
отново и
отново.
дъждът се покачваше над уличните бордюри,
заливаше поляните, изкачваше се по стъпалата и
влизаше в къщите.
навсякъде парцали и хартиени кърпи,
дъждът често се изкачваше през
тоалетните: клокочещ, кафяв, въртящ се, неистов
и всички стари коли оставаха на улицата,
коли които имаха проблеми със запалването в
слънчеви дни,
и безработните мъже стояха
загледани през прозорците
към старите машини умиращи
като живи същества там отвън.
безработните мъже,
неудачници в неудачно време
бяха затворени в къщите си със своите
жени и деца
и
домашните си животни.
животните отказваха да излизат навън
и оставяха своите отпадъци на
странни места.
безработните мъже полудяваха
затворени със
своите някога красиви съпруги
започваха ужасни разправии
след като намираха в пощенските си кутии
бележки за пресрочена ипотека.
дъжд и градушка, консерви с боб,
хляб без масло; пържени
яйца, варени яйца, яйца на
очи; сандвичи с
фъстъчено масло и по едно невидимо
пиле във всяка тенджера.
баща ми, някога добър човек
най-добре биеше майка ми
когато валеше
аз се хвърлях
между тях,
краката, коленете,
писъците
докато те се
разтърват.
“ще те убия!” крещях аз
към него. “още веднъж я удари
и ще те убия!”
“Разкарай този кучи син
оттук!”
“не, Хенри, остани при
майка си!”
всички домакинства бяха под
обсада но мисля че нашето
понасяше повече терор от
нормалното.
и през нощта
докато се опитвахме да заспим
дъждът продължаваше да вали
и тогава от леглото
в тъмното
гледайки луната зад
набраздения прозорец
храбро
задържащ навън
повечето от дъжда,
си мислех за НОЙ и
ковчега
и мислех че Той дошъл е
отново.
всички мислехме
за това, изведнъж
просто спираше.
и изглежда винаги спираше
около 5 или 6 сутринта,
настъпваше спокойствие,
но не пълна тишина
защото всичко продължаваше да
капе
капе
капе
тогава нямаше смог
и към 8 сутринта
засияваше
бляскава жълта слънчева светлина,
Вангогско жълто –
неистово, ослепително!
водосточните улуци
облекчени от устрема на
водата
започваха да се разширяват от топлината:
ПУНГ! ПУНГ! ПУНГ!
всички ставаха и поглеждаха навън
към поляните
все още подгизнали
по-зелени отколкото зеленото някога
ще бъде
и към птиците
на поляната
ЦВЪРТЯЩИ
като луди,
неяли порядъчно от 7 дни и 7 нощи
изтощени от дребни
плодове
те изчакваха докато червеите
се покажат,
полу-удавени червеи.
птиците ги грабваха във
въздуха
и ги поглъщаха
жадно; имаше
косове и врабчета.
косовете се опитваха да прогонят врабчетата
но врабчетата
пощурели от глад,
по-малки и по-бързи,
вземаха своя
дял.
мъжете заставаха на верандите
пушейки цигари
съзнавайки
че трябва да излязат там
навън
и да потърсят работа
която може би не бе
там, да запалят колата
която вероятно нямаше да
запали.
и красивите някога
съпруги
заставаха в баните си,
разресваха своите коси,
слагаха си червило,
опитвайки се да сглобят своя свят
отново,
опитвайки се да забравят
ужасната тъга която ги
бе обхванала,
чудейки се какво биха могли да
направят за
закуска.
по радиото
ни бе съобщено че
училището вече е
отворено
и
скоро след това
ето ме и мен
на път за училище,
огромни локви по
улицата,
слънцето като един нов
свят,
родителите ми назад в тази
къща,
пристигнах в класната стая
на време.
Мисис Соренсон ни посрещна
с “няма да имаме междучасие
както обикновено, площадките
са прекалено мокри.”
“ОУ”възкликнаха повечето
от момчетата.
“но ще правим
нещо специално на
междучасието”, продължи тя,
“и ще бъде
забавно!”
е, всички ние се чудехме
какво би било
това
и двучасовото очакване
ни се стори много дълго
докато Мисис Соренсон
преподаваше своите
уроци.
гледах малките си
съученички, те изглеждаха толкова
хубави и чисти и
съсредоточени,
стояха тихи и
изправени
и косите им бяха красиви
под калифорнийското
слънце.
звънецът за междучасие прозвуча
и всички ние чакахме
забавлението.
тогава Мисис Соренсон ни каза:
“сега, това което ще правим
е всеки да разкаже
на останалите какво е правил
по време на дъждовната буря !
ще започнем от първия ред
и там надясно до последния!
Майкъл ти си първи!…”
е, всички ние започнахме да разказвам
нашите истории, Майкъл започна
и така нататък,
и скоро разбрахме че
всички лъжехме, не
съвсем лъжехме но предимно
лъжехме и някои от момчетата
започнаха да се подхилкват и някои
от момичетата започнаха да им хвърлят
лоши погледи и
Мисис Соренсон каза,
“добре! искам
малко тишина
тук!
интересувам се какво
сте правели
по време на дъждовната буря
дори и на вас да не ви е
интересно!”
така че ние трябваше да разкажем нашите
истории, а те бяха
истории.
едно момиче каза че
когато дъгата
се появила
тя видяла божието лице
в единия й край.
само дето не каза в кой край.
едно момче разказа как прикрепил
рибарския си прът
на прозореца
и хванал една малка
риба
и нахранил с нея своята

котка.
почти всеки каза по една
лъжа.
истината бе просто
твърде ужасна и
смущаваща за разказване.
тогава звънецът прозвуча
и междучасието
свърши.
“благодаря ви”, каза Мисис
Соренсон “всичко това бе много
мило.
утре площадките
ще бъдат сухи
и ние ще можем да ги
ползваме
отново.”
по-голямата част от момчетата
аплодираха
малките момичета
седяха изправени и
тихи,
изглеждайки толкова хубави и
чисти и
съсредоточени,
косите им красиви на слънчевата светлина каквато
светът може би никога няма да види
отново.

 

***

How do I love thee? Let me count the ways.

I love thee to the depth and breadth and height

My soul can reach, when feeling out of sight

For the ends of Being and ideal Grace.

I love thee to the level of every day's

Most quiet need, by sun and candlelight.

I love thee freely, as men strive for Right;

I love thee purely, as they turn from Praise.

I love thee with the passion put to use

In my old griefs, and with my childhood's faith.

I love thee with a love I seemed to lose

With my lost saints, - I love thee with the breath,

Smiles, tears, of all my life! -- and, if God choose,

I shall but love thee better after death.

 

                                    Elizabeth Barrett Browning

 

---

 

Leave me, O love...

 

Leave me, O Love, which reachest but to dust;

And thou, my mind, aspire to higher things;

Grow rich in that which never taketh rust;

Whatever fades, but fading pleasure brings.

Draw in thy beams, and humble all thy might

To that sweet yoke where lasting freedoms be,

Which breaks the clouds and opens forth the light,

That doth both shine and give us light to see.

O take fast hold; let that light be thy guide

In this small course which birth draws out to death,

And think how evil becometh him to slide

Who seeketh heaven, and comes of heavenly breath.

Then farewell, world; thy uttermost I see:

Eternal Love, maintain thy life in me.

  

                                    Sir Philip Sidney

 

---

Sonnet CXXIX

The expense of spirit in a waste of shame
Is lust in action; and till action, lust
Is perjured, murderous, bloody, full of blame,
Savage, extreme, rude, cruel, not to trust,
Enjoy'd no sooner but despised straight,
Past reason hunted, and no sooner had
Past reason hated, as a swallow'd bait
On purpose laid to make the taker mad;
Mad in pursuit and in possession so;
Had, having, and in quest to have, extreme;
A bliss in proof, and proved, a very woe;
Before, a joy proposed; behind, a dream.
All this the world well knows; yet none knows well
To shun the heaven that leads men to this hell.

                                     William Shakespeare

---

 

Woman’s constancy

NOW thou hast loved me one whole day,
To-morrow when thou leavest, what wilt thou say ?
Wilt thou then antedate some new-made vow ?
            Or say that now
We are not just those persons which we were ?
Or that oaths made in reverential fear
Of Love, and his wrath, any may forswear ?
Or, as true deaths true marriages untie,
So lovers' contracts, images of those,
Bind but till sleep, death's image, them unloose ?
            Or, your own end to justify,
For having purposed change and falsehood, you
Can have no way but falsehood to be true ?
Vain lunatic, against these 'scapes I could
            Dispute, and conquer, if I would ;
            Which I abstain to do,
For by to-morrow I may think so too.

 

                                          John Donne

 

---

 

If

 

If you can keep your head when all about you

Are losing theirs and blaming it on you;

If you can trust yourself when all men doubt too;

If you can wait and not be tired by waiting,

Or beeng hated, don't give way to hating,

And yet don't look too good, nor talk too wise;

If you can dream - and not make dreams your master;

If you can think - and not make thoughts your aim;

If you can meet with Triumph and Disaster

And treat those two imposters just The same;

If you can bear the hear to hear the truth you've spoken

Twisted by knaves to make a trap for fools,

Or Whach the thinks your gave your life to, broken,

And stop and build'em up with worn-out tools.

If you can make one heap of all your winnings

And risk it on one turn of pitch-and-tass,

And lose, and start again at your begginings

And never breath a word about your loss;

If you can force your heard and nerves and sinew

To serve your turn long after they are gone,

And so hold on when there is nothing in you

Except the Will which seys to them: "Hold on"

If you can talk with crowds and keep your virtue

Or walk with Kings - nor lose the common touch,

If neither foes nor loving friends can hurt you

If all man count with you, but none too much;

If you can fill the unforgiving minute

With sixty seconds' worth of distance run,

Yours is the Earth an everything that's in it,

And - which is more - you'll be a MAN, my son!   

 

                                                    Rudyard Kipling

 

---

***

 

The world is too much with us; late and soon,
Getting and spending, we lay waste our powers:
Little we see in Nature that is ours;
We have given our hearts away, a sordid boon!
This Sea that bares her bosom to the moon;
The Winds that will be howling at all hours
And are up-gathered now like sleeping flowers;
For this, for every thing, we are out of tune;
It moves us not. - Great God! I'd rather be
A Pagan suckled in a creed outworn;
So might I, standing on this pleasant lea,
Have glimpses that would make me less forlorn;
Have sight of Proteus rising from the sea;
Or hear old Triton blow his wreathed horn.

 

                              William Wordsworth

 

---

Sonnet LXXV

 

ONE day I wrote her name upon the strand,
  but came the waves and washed it away:
  again I wrote it with a second hand,
  but came the tide, and made my pains his prey.
Vain man, said she, that dost in vain assay,
  a mortal thing so to immortalize,
  for I my self shall like to this decay,
  and eek my name be wiped out likewise.
Not so, (quoth I) let baser things devise,
  to die in dust, but you shall live by fame:
  my verse your virtues rare shall eternise,
  and in the heavens write your glorious name.
Where whenas death shall all the world subdue,
  our love shall live, and later life renew.

 

                                  Edmund Spencer

 

---

Good-Night

 

Good-night? ah! no; the hour is ill

Which severs those it should unite;

Let us remain together still,

Then it will be good night.

How can I call the lone night good,

Though thy sweet wishes wing its flight?

Be it not said, thought, understood --

Then it will be -- good night.

To hearts which near each other move

From evening close to morning light,

The night is good; because, my love,

They never say good-night.

 

                             Percy Bysshe Shelley

 

---

 

***

 

I'm nobody! Who are you?
Are you--Nobody--too?
Then there's a pair of us - don't tell!
They'd banish us,--you know.
How dreary--to be--Somebody!
How public,-- like a Frog--
To tell your name the-- livelong June--
To an admiring Bog!

 

                  Emily Dickinson

 

---

 

“Indeed will I,” quo’ Findlay

 

“WHA is that at my bower-door?”

  “O wha is it but Findlay!”

“Then gae your gate, ye’se nae be here:”

  “Indeed maun I,” quo’ Findlay;

“What mak’ ye, sae like a thief?”

  “O come and see,” quo’ Findlay;

“Before the morn ye’ll work mischief:”

  “Indeed will I,” quo’ Findlay.

 

“Gif I rise and let you in”—

  “Let me in,” quo’ Findlay;

“Ye’ll keep me waukin wi’ your din;”

  “Indeed will I,” quo’ Findlay;

“In my bower if ye should stay”—

  “Let me stay,” quo’ Findlay;

“I fear ye’ll bide till break o’ day;”

  “Indeed will I,” quo’ Findlay.

 

“Here this night if ye remain”—

  “I’ll remain,” quo’ Findlay;

“I dread ye’ll learn the gate again;”

  “Indeed will I,” quo’ Findlay.

“What may pass within this bower”—

  “Let it pass,” quo’ Findlay;

“Ye maun conceal till your last hour:”

  “Indeed will I,” quo’ Findlay.

 

                     Robert Burns

 

---

 

Thealiens

 

you may not believe it
but there are people
who go through life with
very little
friction of distress.
they dress well, sleep well.
they are contented with
their family
life.
they are undisturbed
and often feel
very good.
and when they die
it is an easy death, usually in their
sleep.

you may not believe
it
but such people do
exist.

but i am not one of
them.
oh no, I am not one of them,
I am not even near
to being
one of
them.
but they
are there

and I am
here.

 

    Charles Bukowski

 

---

 

***

 

Do not go gentle into that good night,

Old age should burn and rave at close of day;

Rage, rage against the dying of the light.

 

Though wise men at their end know dark is right,

Because their words had forked no lightning they

Do not go gentle into that good night.

 

Good men, the last wave by, crying how bright

Their frail deeds might have danced in a green bay,

Rage, rage against the dying of the light.

 

Wild men who caught and sang the sun in flight,

And learn, too late, they grieved it on its way,

Do not go gentle into that good night.

 

Grave men, near death, who see with blinding sight

Blind eyes could blaze like meteors and be gay,

Rage, rage against the dying of the light.

 

And you, my father, there on the sad height,

Curse, bless, me now with your fierce tears, I pray.

Do not go gentle into that good night.

Rage, rage against the dying of the light.

 

            Dylan Thomas

 

---

 

*** 

 

Alas, have I not pain enough; my friend,

Upon whose breast a fiercer gripe doth tire

Than did on him who first stole down the fire,

While Love on me doth all his quiver spend,

But with your rhubarb words ye must contend,

To grieve me worse, in saying that desire

Doth plunge my well-formed soul even in the mire

Of sinful thoughts which do in ruin end?

If that be sin which doth the manners frame,

Well stayed with truth in word and faith of deed,

Ready of wit and fearing nought but shame;

If that be sin which in fixed hearts doth breed

A loathing of all loose unchastity,

Then love is sin, and let me sinful be.

 

              Sir Philip Sidney

 

---

                            Rainy Official Homepage

Copyright © 2004 - 2008 Rainy

All rights reserved.