Дантела от магнити над каньон

Да, искам точно там да бръкна!

Да, там – до дъното на дъното.

Да виждам сивото как руква...

Да разнищя до аксони мозъка.

 

Проникване! Във всеки пролом,

по жилките на уморени пластове...

Разбиване по вертикал – до голо!

И подземните реки, разплакани,

 

разкъсват тъничката ципа –  

спукват прешлени от въглища,

стопяват и смола със гени. Жива...

Докато литнеш извън себе си!

 

Докато пуснеш струпестия ръб,

забил се мъдро във подноктието.

Докато бликне зажадняла стръв,

изригнала изпод кората сложности...

 

И топлата сърцевина, разтворена,

да проговори ясно от гръдния ти кош.

Обичаш да мълчиш? Да, вече може!

През целия останал ти живот...

 

---

  

Водите на Issey

 

Слагат се на вътрешната част на китката. Лекичко!  

Трябва да се оставят да попият...

Трябва и време, за да почувстваш миризмата им. Истинската.

Задължително!

Иначе концентратът заблуждава жестоко…

 

Едните са безобразно свежи. Уникални!

Неприсъщо им е, но ухаят освен на чиста кожа и на примес.  

Примес от мускус и пот на утринно желание.

И на поглед. Невинно-порочен.

Усмихнат...

 

Има и други… Слагат се вечер –

(провокативни, първични, диви, омагьосващи )

зад най-нежната част на ухото.

Елементарно звучи, но всъщност е сложно.

Най-сложното.

 

Упойващи !..

 

Говорех за парфюмите, които обичам.

Женствени до върха на женствеността ми!

Носят магията на усета във мен, но…

Много са скъпи!

Не винаги мога да ги имам. Понякога само.

Когато ги нямам, ми липсват.

Нищо, че казвам тогава – мога и без вас!

Нали било въпрос на финикийски знаци?

Понякога дори ехидно обвинявам. А всъщност…

Всъщност така и трябва!

Безценното не бива да е на безценица.

 

Ухая на 'Obsession'.

 

---

  

Пазарен ден е, кукло(води) на конци...

 

Каква прочувствена ирония е, Боже!
Знам, всяко дърпане издърпва
(Познавам се до костния си мозък!)
предвидимата в дълбокото ни тръпка...

И искаме, каквото искаме. Да, точно знаем!
И знаем, че го искаме! И във реакция
отвътре сме брутално-круто-лудо-крайни,
ако сеченията ни разминат граници...

И после... Ах, колко сме премъдри на теория!
Наивници... Наивници превзети!
Добре ли топли маската-неприкоснофобия?
И скритата ми (ужким) ярост шепне:

Какъв би бил отвътре смисъла
след прерязаната, водеща ни брънка,
когато грозно-празно-изтърбушена
лежи оцъклена свободната ни същност...

 

---

 

Няколко абсента със Ремарк и още нещо...

 

Висока, висока, висока...

Такава на моменти се опитвам да градя,

(Дори не знаеш колко...)

а тя не става и не става!

При всеки лъч, погалил случайна тухличка,  

тя на момента се свлича, съблича дрехите

и се разпада...

Не, не със трясък, а като гаража

на любимия ми Ханк,

изработен лично, със ръце!

Отваря се...

И светват зениците му, хуква през нощта

по планински, градски друмища,

до вдън гори тилилейски...

Навсякъде!

Навсякъде, където го поведе духът,

създал го уникат чрез себе си.

Не, не, не го продавай!

Има други начини да се спаси, когато и когото трябва...

Вярвай ми.

 

---

  

Утре е днес, мис Скарлет...

 

       ...през деня неуморно изграждам,
         през нощта без пощада руша...

IGNORЕ!

Точно толкова е безпроблемно,

колкото леталността на всеки шерп,

съграждал пирамиди –

ангарийно-доброволен труд.

И… Противо(защитно) действие. 

Нещата от живота, предполагам,

видими така отвън,

а вътре...

Захапи опашката, по скорпионски!

Не си такава, но... Мълчи, мълчи, мълчи!

Извикай навика, но обогатен –

по мъжки!

Единствено с протуберансите си говори…

Само че какво, по дяволите, да направя

със създадено в мен?

Плантация корали?

Ще мисля! Мисля, мисля...

Мисля, еrgo sum.

Едва ли...

 

---

   

Еклектика в каданс

 

                на Дона

 

Да си поговорим, лейди Брадшоу. Във наш, екстравагантен стил.

Спокойно, никой не ни слуша. Скандално, арогантно!

И все пак много, много арт...  

И с много, много страст

(не, не само за първичното)

за всичко пожелавано от нас, за всичко цветно!

И всичките около мен, напудрени в претенциите, хора

сладникаво напомнят за фалшив (и с главоболие) коняк.

О, Вие според тях сте някакси горчива...

Съгласна! Хелият едва ли обожава кривия пирон,

пробил му (представи си!) брокатената и ефирна ципа.

Неудобна е понякога шкурката, но...

Розовеещото петънце в онази детска стая успя да го изтъркаш,

(Ах, никой не бил знаел! Че и не попита, Боже мой...)

за разлика от онова, ръждивото, в ателието на баща ти...

Не се разкисвайте от думите, госпожо! Знам какво е да си гръб –

от тези, мълчаливите, със странен навик

да правят истинското случване... 

...Спомних си един случаен мъж –

циник, по семплите ми усетни преценки.

И той случайно, изведнъж:

Трябва и да вярвам, иначе не струва. Нищо!

Не те чух, скъпа? Моля, повтори.

Ищар понякога ни заглушава мъдро чувствата...

- Уморените кучки не ги убиват, нали?

 

---

 

Et diabolus incarnatus est

 

     Live another day, climb a little higher,
     find another reason to stay...

                 Dream Theatre

Беше помен за спомен. Голяма Задушница.

Със много, много вътрешни свещи.

Задушница за светъл празник.

Моя си.

По време на пости...

 

‘О, изглеждате чудесно! И как се усмихвате...’

Но, разбира се! В църква се влиза с прилични одежди.

Не е прието и да се шуми...

Позволени са невидими и грозни слабости,

оставя се на входа само собствената сила.

(Освен надеждата, за нея друг надпис другаде имаше.)

 

И само Той има единствено право

да види цената на прангите-мълчание.

Съвършено голо

и достатъчно облечено

със счупените от гарота ларингси.

 

---

  

Отводняване на Каил Гьол*

 

Подарих си прекрасна боксова круша...

Елегантна, естетична, в пастелни тонове.

А след това...

Удар след удар!Още и още!

Терапия с японско чучело...

За всички удари под кръста;

за погълнатата сперма

на арогантните попкръстьовци;

за гушенето ни на гъски

и после на дръвника –

в ролята на скъп, деликатесен екстремент...

По дяволите ноктопластиката!

Заливам със киселина

изгнилите останки от съсиреци;

разкъсвам неотворени писма;

изгребвам труповете

на убити дервиши...

...Защо?

Не ми задавай отговори!

Сухият торф гори великолепно.

Държа запалката в ръката ти...

 

* Кървавото блато

 

---

  

Качамак от трюфели и мухоморка

 

     ...сложиха надпис "не се продава" -
        така се прави
        с непродаваемите картини...

                        Станка Бонева

 

Гонг...

 

...Не, не, не става! Много е особена.  

Не отива на вътрешния ми манталитет...

Тази?! Вие се шегувате! Та тя е грозна!

Къде са симетричните пропорции?

Прекалено ми е (как го казваха...) арт.

О, тя е твърде, твърде контрастна!

Не се връзва със спокойния ми натюрел.  

Да, да, разбирам, прекрасна нестандартност, но...

Но не, благодаря!..

 

Сами обесваме на шията си етикета:

избор е на вътрешния избор!

В очакване на скитника-псевдоестет,

сбъркал мястото случайно и със абсурдни,

но пък взаимни вкусови предпочитания.

И с имунитет...

И, разбира се, дочувам резонното кикотене:

Ах, нима не сте наясно с доказалото се правило?

Аукционите наддават за неразбраните платна

след смъртта на автора им.

Следващият каталожен номер, моля... Продадено!

Вие – на депо...

 

---

 

Груйо

 

Посреща ме всеки ден...

Всъщност лъжа!

Аз го търся. По този начин.

Така.

Гледа ме. Разтопяващо. С поглед на бездомен.

Не ми се моли.

Просто ме гледа. С точно ония ириси.

Така...

...Едно куче, обикалящо траверсите. Гладно.

Което храня. Всеки ден!

Всеки ден, когато ме потърси...

Не задължително с храна.

Спорно е кой от кого има по-голяма нужда.

Много спорно...

Кой. И защо. И от кого.

Така.

 

---

 

Свободата, Санчо...

 

Добра вечер, прекрасници мои!

За поредната доза ли ме очаквате?

Знаете, ще ви сервирам стилно,

изискано, 

и до изгребване на цялото блюдо...

Признайте колко сте яростни, демони!

Признайте, че силно и не обичате...

И не прощавайте, ако ще бъде насила.

Защото не можете. Защото не можете...

Признайте пред себе си –

пречистващо чисто!

Защото остава красивата фобия.

(Не тази, не тази, която убиха!)

Остана...

Нахална, гола и истинска!

Красива до крайност!

Защото го може...

Накрая кажете (на глас!) –  

да, това искам!

Накрая признайте слабостта

на природата.

А после тръгнете...

Точно и само там, където искате.

Който желае(те), ще ви последва!

Останалото – торба сол.

И съхранена история...   

 

---

         Rainy Official Homepage

Copyright © 2004 - 2008 Rainy

All rights reserved.